Епископската базилика на Филипопол е открита по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982-1986 г. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а през 2016-2017 г. е доразкрита изцяло. Базиликата е издигната върху по-ранни монументални сгради, част от чиито структури са проучени археологически. Функционирала е от средата на ІV в. до края на VІ в., а през средновековието върху нейните руини възниква християнски некропол.

Базиликата представлява трикорабна едноапсидна сграда с нартекс и атрий, заобиколен от портици, изключително мащабна по размери с богато вътрешно архитектурно оформление. Общата и дължина е 82,80 м., а ширината и е 36 м., което я прави най-голямата базиликална сграда от от IV-VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите. Подовете на базиликата са покрити с два слоя многоцветни мозайки, с площ надхвърляща две хиляди кв.м.

Мозаечните подове от Епископската базилика на Филипопол притежават свой специфичен облик, съчетал различните влияния с местната култура, традиции и ресурси, като обогатяват знанията ни за разпространението и развитието на мозаечното изкуство в късната античност.

Епископската базилика на Филипопол е паметник с изключително висока историческа, художествена и научна стойност. Сградата е уникална по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски обекти.

Oт 20.01.2018 г. Епископската базилика е включена в Иникативната листа за културно и природно наследство на ЮНЕСКО за Република България като част от сериен обект „Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия“.

Ден за безплатно посещение: всеки първи четвъртък на месеца за учащи и пенсионери.

Посещенията се осъществяват при спазване на противоепидемичните мерки.