Експозиция Цанко Лавренов и Мексиканско изкуство

Художникът Цанко Лавренов е един от най-известните български живописци, образец на самобитно дарование, висока ерудиция, неизчерпаема енергия и приказна творческа фантазия. Неговата работа онагледява великолепно сложното преплитане в българското изкуство, на тенденциите към съхраняване на традицията и възприемане на модерното европейско мислене в стремежа и желанието да се създаде национален стил.

След няколко опита да завърши висше художествено образование в София и Виена, той превръща неуспеха си в предимство за изграждане и разгръщане на творческа индивидуалност, повлияна от народното творчество, възрожденските майстори, сецесиона и експресионизма. В последващото практическо и теоретическо развитие, Лавренов запазва това предпочитание и демонстрира дълбоко искрено преклонение към паметниците от българското възрожденско изкуство. Неговите композиции със сюжети от Пловдив и Велико Търново, с теми от старите манастирски комплекси от Света Гора на Атон, Рила и Родопите, показват желанието му да свърже природните с архитектурните форми в името на тяхната респектираща историчност. Едно щастливо стечение на обстоятелствата през 1935 година позволява на Цанко Лавренов да посети Атон и в рамките на сто дни да опознае някои от манастирите, столицата Карея, да посети килии на местни майстори зографи. Той вече е рисувал Рилския манастир и сега творческото му въображение намира почва да продължи идеята си за показване на образци от вкаменена култура, внушаващи легендарно спокойствие на фона на величествена природа. С нагласата на времето, движейки се в средата на известни български живописци, винаги анализирайки и подържайки високо ниво на сетивност, Цанко Лавренов разви един изключително характерен стил отличаващ се с плоскостно линеарно рисуване, рязък контур, декоративно стилизиране, подчертана едноплановост, условна осветеност, плътност и звучност на цвета, внимание върху детайла, нарушена геометрична и въздушна перспектива, поглед от високо, смесване на техники (живописна, графична и акварелна), повествователност и условност на сюжета, разнообразие на темите и смесване на стиловете. Въпреки, че почти всички характеристики са типични за мoдернизма и не са чужди на европейското изкуство от това време, така събрани на едно място в името на една графична декоративна илюстративност, на декларираност на чувствата и настроенията, те разкриват наивистичен подход в творчеството. За него живописното отпада като художествен проблем и става средство за изразяване, за идеализиране на „родната същина”, за възвръщане на изгубената непосредственост, за реакция срещу унифицираната индустриална действителност на ХХ век.

Експозиция Мексиканско изкуство

Традициите на една ярка и богата древна цивилизация служат за основа на съвременната култура на Мексико. По думите на Диего Ривера неговата родина е открита два пъти от европейците – в шестнадесетото столетие и в двадесети век, когато тя ги покорява със своето изкуство.

Наред с декоративно-монументалната живопис, мексиканската графика предизвиква интерес с обществено значимата си тематична ангажираност, с професионалното майсторство и модерни пластични решения, с директното въздействие върху публиката. Огромният тираж на средствата за масова информация, в които се публикуват първите графики, превръщат графичните форми в оръжие на демокрацията, в средство за образование и изграждане на естетически вкус, в генератор на национално самочувствие.

От 1981 година тази богата визуална графична култура присъства в нашата страна чрез колекция от 1 300 графики, подарени за 1 300 годишнината на Българската държава чрез Национален дарителски фонд 13 века България. Това е първата изцяло комплектована художествена галерия извън границите на Мексико и представлява пълен обзор на съвременната мексиканска графика. Впоследствие са получени копия на доколумбова керамика, копия на музикални инструменти, произведения на художествените занаяти.

В началото на мексиканската графика стои името на Хосе Гваделупе Посада, печатарски работник, самоук график, създател на над петдесет хиляди гравюри. Младостта на цели поколения художници е тясно свързана с неговото творчество. Народният мотив “калаверас” (от череп, свързан с традиционното отношение към смъртта) става основно изразително средство за идеите на Посада. Художникът подкрепя революцията от 1910 г.

Историята на художествения живот в новото време е тясно свързан със социалните идеи и движения. Повечето от хората на изкуството от очевидци се превръщат в участници в събитията. За тях художественият идеал се покрива с обществената актуалност на темата, с обръщане към наследството на старите култури, със стремежа към отстояване на външните влияния. През 1922 г. Давид Алфаро Сикейрос създава Синдикат на художниците с печатен орган “ЕЛ МАЧЕТЕ”.

Широко разпространяваната графика и политическа карикатура мощно допълват поредицата големи цикли монументална живопис. През 1933 г. художниците Леополдо Мендес, Пабло О` Хигинс, Луис Аренал, при активната поддръжка на Сикейрос, създават Ателие за народна графика.

След този период на политически ангажиран творчески мироглед, в началото на шестдесетте години, настъпва ярко изразена промяна с ориентация към процесите в световното изкуство, към индивидуализация на стила и усъвършенстване на техниката. За кратко време мексиканската графика завоюва присъствие в реномираните световни галерии за модерно изкуство. Характерни нейни черти са връзката с древните култури, предпочитанието към полихромията заличаването на жанровите граници. Често темата е проникната от бита, фолклора и митологията. Древните мотиви внасят порядък в съвременните сюжети и приобщават зрителя към природата на съзидателните магически сили. Независимо от социалната характеристика или портретната отлика, образът на човека става преди всичко изразител на силни художествени внушения.

Богатата колекция от мексиканско изкуство е ценен източник на автентична информация за културата на Мексико.

Ден за безплатно посещение: всеки първи четвъртък на месеца за учащи и пенсионери.

Експозицията приема посетители при спазване на противоепидемичните мерки.