Акведукт на Филипопол

Едно от най-големите природни богатства е водата. Стремежът на хората към чиста питейна вода датира от най-древни времена. Трудно е било обаче тя да се пренесе  до градовете, особено когато са разположени в равнината. За да преодолеят този проблем римляните достигнали до едно от най-грандиозните инженерно-технически постижения - акведуктите. Техният принцип е актуален до днес. Това са били най-скъпите обществени съоръжения, строени по време на римската империя.

Античният град се е снабдявал с чиста питейна вода от Родопите. Двата основни каптажа са открити в близост до днешните села Куклен и Марково. До момента по археологически път е определено наличието на два акведукта и един глинен водопровод. Локализирани са и техните предполагаеми трасета.

Единият от акведуктите е с дължина около 6 км. Неговите основи са с различни размери и са фундирани върху набити в земята дървени колони - пилоти. По-запазен и внушителен е западният акведукт. Това съоръжение, реставрирано и представено пред обществеността, посреща всички посетители на Пловдив, които идват в града на тепетата от запад.

Акведуктът на Филипопол е построен в периода ІІ–ІІІ век. Той се състои от два главни водопровода, отбиващи планинските извори в подножието на Родопите и обединяващи се край днешния пловдивски квартал Коматево. Там е открит масивен градеж от ломен камък. От Коматево към Младежкия хълм били насочени два успоредни акведукта, които минавали по склоновете на Младежкия хълм, Бунарджика и Сахат тепе, а наклонът бил към Таксим тепе. Там се събирала планинската вода, а после се отправяла в различните посоки на града. През II век Филипопол вече имал изградена водопроводна мрежа, която го захранвала с около 480 литра в секунда, или 43 000 тона вода ежедневно.

Интересен е начинът, по който е построено това грандиозно съоръжение. За основа на неговите стълбове (пилони) е изграден непрекъснат зид с ширина 4,40м. Във височина е използван характерният за римляните начин на зидане - редове каменни квадри са последвани от  редове тухли. Тази техника на градеж се нарича opus mixtum, или смесена зидария. Най-вероятно руините на основите, експонирани в новия Презентационен център, са част от този акведукт.

Не са много градовете в Европа, в които са открити акведукти. Това са били скъпи  и трудни за строителство съоръжения, които само богати и значими градове са можели да си позволят. Части от акведукти днес могат да се видят в Рим. А руините на най-дългият и добре запазен римски водопровод могат да се видят във Франция, в близост до град Ним - това е т.нар. Мост над река Гард (Пон-дю-Гар).

Наличието на тези скъпи инженерни съоръжения, снабдявали Филипопол с вода, е още едно потвърждение за значимостта на града в Античността.