Калофер се намира на 17 км. източно от Карлово, 36 км западно от Казанлък и на 63 км. северно от Пловдив, 25 км. източно от Хисар и 50 км. до тракийския храмовия комплекс в с. Старосел. Градът е разположен на 625 м. надморска височина и е с територията 134 хка.

В града е запазена голяма част от традиционните занаяти: тепавичарство, гайдарджийство, розопроизводство. Сръчните калоферки все още тъкат красиви китеници, халища и черги.

Празничният календар на Калофер, който включва Мъжкото хоро в ледените води на Тунджа на Йордановден, колоритните кукери на Сирни Заговезни, Гергьовден и окичените с букови клонки порти, Ботевите дни на 6 януари и 2 юни, Празникът на Калоферската дантела, Съборът на Св Кирик, Коледа с автентичните коледарски групи, водени от прочутия Калоферски гайдарски състав от 100 гайди, най-точно и най-пълно отразява съхранените традиции и типичния калоферски дух.

Едни от най-значимите забележителности в Калофер са:

Национален музей „Христо Ботев”
НМ „Христо Ботев” е държавен културен институт с национално значение. НМ „Христо Ботев”, Калофер е изграден на мястото, където се е намирала последната къща на Ботевото семейство. Музейният комплекс е разположен в парк „Ботева градина”, създаден през 1926 г. и включва следните обекти – мемориална къща-музей, експозиционна зала, паметника на Ботев от 1930 г. и паметника на Иванка Ботева - майката на поета. Цялият ансамбъл е обявен за групов паметник на културата – историческо място с национално значение.Основен елемент в комплекса е къщата, в която е живял най-дълго Ботев. Той не е роден в нея, но я нарича „роден дом, защото тук прекарва детството си.

Даскал Ботево училище
През 1839 г. е открито взаимно мъжко училище в двора на църквата „Св. Богородица”. През 1848 г. е завършен строежът на новото мъжко четирикласно училище, а старото е превърнато в девическо. Училището е изградено по инициатива на Ботьо Петков – бащата на Христо Ботев, изцяло с дарения и доброволната помощ на калоферци. На 26 юли 1877 г., по време на Руско-турската Освободителна война Калофер е напълно опожарен. Училището, библиотеката и целият му архив са унищожени. След Освобождението сградата е възстановена. През 1980 г. външният вид на сградата е възстановен във вида от 1865 г. и училището е превърнато в музей. В нея е разположена постоянната експозиция „Просветното дело в Калофер през епохата на Възраждането”, която проследява развитието на просветното дело в България и конкретно в Калофер. На втория етаж са показани възстановки на стаи от Взаимно и Класно училище, както и Учителската и Общинската стаи.

Паметникът на Калифер войвода, скулптор Христо Песев, 1975 г.

Храм „Успение на Св. Богородица”
Построен е през 1848 г. и се намира се в центъра на града. Северозападно от него, под сводеста постройка с колони, е лечебното аязмо. До него е поставена мраморна плоча, отбелязваща мястото на стария Светогорски метох и училище. В една от стаите на това училище се ражда Христо Ботев.

Храм „Св. Архангел Михаил”
Сградата е голяма по обем, доминира над града и се вижда от пътя, влизащ в него. Графично изображение на храма илюстрира разказа за Калофер на Феликс Каниц в “Histoire de la guerre d’Orient 1877-1878 и Каниц, “Donau - Bulgarien und der Balkan”. В олтарното пространство са запазени стенописи, работени от Георги Данчов-Зографина през 1870-1871г. В сегашния си вид църквата е изградена от Уста Генчо от Трявна.

В Девическия манастир „Св. Въведение Богородично”, създаден в началото на ХVІІІ се намира църква със същото име. В сегашния си вид е от 1862 г. След Освобождението е възстановен с руски средства и църквата е украсена с руски икони най-ценните, от които са копия на: Казанска , Тихвенска  и Смоленска Св. Богородица. В храма се намира аязмо, вкопано на 2,50 м. под подовото ниво. Според преданието водата му е лечебна.

Извън града, в чудно красива местност, е разположен и прочутият в миналото мъжки манастир „Св. Рождество Богородично”. Той е основан в 1606 г. и става известен с храмовата си икона, която според легендата имала чудотворна сила.