„Кълна се в Зевс, Херакле, най-големият и най-красивият [град] от всички! Hаистина от далече блести красотата му. И една огромна река преминава покрай него, като го докосва съвсем от близо.”

                               Думи на Хермес, Роби-бегълци, Лукиан, 165-166 г.

Уникалното за град Пловдив е, че от момента на възникване на първите поселения, през VІ хилядолетие пр. Хр., до ден днешен територията му е обитавана без прекъсване. Претърпял множество метаморфози, разраствания и свивания, Пловдив продължава да съществува и да бъде вечният град на България. Уникалната атмосфера и настроение, които обгръщат посетителя още при първия му досег с града, до голяма степен се дължат на вековния му живот и на следите от различни култури и епохи върху неговата територия.

Евмолпия е най-вероятно тракийското наименование на днешния Пловдив. Укрепеният тракийски град възниква на територията на Небет тепе още през желязната епоха. По-късно, когато той е обитаван от бесите, се утвърждава като център на културните и политически процеси в Тракия. През ІV в. пр. Хр. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. Наред с това, обаче, градът получава и възможността да се изяви и наложи като пряк участник във формирането на елинската култура. През 46 г. Рим обявява Тракия за римска провинция, с което значението на Филипопол, наречен от римляните Тримонциум, се засилва още повече. Най-значимите следи са именно от този културен пласт.

Първоначално градът възниква и се развива основно на трихълмието – елинския Акропол на Филипопол. Там са открити основи на сгради, определени от археолозите като царски дворец и култов център. Градът под Акропола възниква още преди идването на римляните. Той е разположен на юг, югоизток и югозапад от Трихълмието. Може да се говори за планирано градоустройство с прилагане на Хиподамовата система (ортогонална улична мрежа), която римляните наследяват и доразвиват.