Градски дом на културата „Борис Христов"

Дом на културата „Борис Христов”, реновиран след основен ремонт, е съвременна многофункционална сграда за културна и информационно-образователна дейност, единствена по своята структура и предназначение в град Пловдив. Известен в миналото като „Синдикален дом", културният център приема името на известният оперен певец Борис Христов по предложение на Музикално общество „Борис Христов”. С Решение на Общински съвет - Пловдив сградата разполага със зрителна зала, две мултифункционални конферентни зали, концертна камерна зала и множество фоайета.

Биография

Борис Кирилов Христов е български певец (бас), един от най-великите оперни изпълнители. Мнозина музикални критици определят Борис Христов като най-великия бас от втората половина на XX век.
Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив. Още от дете той демонстрира много добри гласови възможности в хора на катедралата „Св. Александър Невски“ в София. От 1930 г. започва да пее в софийския хор „Гусла“, на който след 1940 г. става солист. През това време бъдещият маестро завършва гимназия и през 1942 г. и Юридическия факултет на Софийския университет, до това време той не си поставя за цел да стане оперен певец. Певческите му умения и качества впечатляват мнозина и това става причина през май 1942 г. да получи стипендия от правителството на Царство България (с личното участие и подкрепа от страна на Цар Борис III). Борис Христов заминава на обучение и специализация в Милано, Италия при Рикардо Страчари (1875-1955), известен баритон от началото на XX век. След няколко гостувания и рецитали в Австрия през 1944 и 1945, през декември 1945 Христов се връща в Италия. Оперният си дебют прави в ролята на Колин от операта „Бохеми“ в Реджо ди Калабрия на 12 май 1946 г. През следващите години Христов се изявява в няколко роли в миланската „Ла Скала", във венецианската опера „Ла Фениче", в операта на Рим, в лондонската опера „Ковънт Гардън", а също така и в оперните театри на Неапол, Флоренция, Барселона, Лисабон, Рио де Жанейро и др. През 1950 получава покана да пее в нюйоркската Метрополитън Опера, но не е допуснат на територията на САЩ, поради Емигрантския закон на Маккарън (забраняващ издаването на входни визи на жители на държавите от Съветския блок), въпреки че не живее в България от десетилетие и фактически има разрешение за постоянно пребиваване в Италия. След отпадането на това ограничение, Борис Христов прави дебюта си в САЩ в операта на Сан Франциско. След това, въпреки многократните покани от Метрополитън Опера, той така и не гостува там. След кратко отсъствие от сцената през 1964 поради заболяване, през 1965 Христов продължава кариерата си. Борис Христов приключва певческата си кариера с концерт в Българската академия в Рим на 22 юни 1986. Умира в Рим на 28 юни 1993, но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Св. Александър Невски“.
Борис Христов е познат предимно с изпълненията си на опери от Верди и в такива от руски композитори. Особено място в репертоара му заема ролята на Борис в „Борис Годунов“ - счита се, че е най-добрият изпълнител на тази роля след Фьодор Шаляпин. Доказал се е и като изключителен изпълнител на вокална църковна музика. Записал е всички песни на Модест Мусоргски.
Борис Христов остава ярка следа не само с големия си талант, но и с огромната обич към родината си и стремежа да помага и поддържа всичко българско.