Източна Румелия и Съединението

След подписването на мирния договор в Сан Стефано Пловдив е безспорната столица на Санстефанска България и тук се установява Временното руско управление начело с Княз Дондуков-Корсаков.

Берлинският конгрес на 1 юли обаче разпокъсва българските земи.

Пловдивския край остава в границите на Източна Румелия – отделна област под пряката политическа и военна власт на султана при условията на административна автономия. Пловдив е столица на областта, където заседава Областното събрание и е резиденцията на генерал-губернатора (областен управител), избиран от султана за срок от пет години. За първи управител на Румелия е избран княз Александър Богориди (Алеко паша). Започва борбата на българите за изграждането на областта като втора българска държава. Извършен е аграрен преврат и земята преминава в ръцете на дребните стопани българи, които са я обработвали и преди това.

В Садово е създадено първото Земеделско училище с огромен принос в развитието на селското стопанство на страната.

Само за няколко години в Пловдивския край е ликвидирано разбойничеството, организирани са държавните служби и местното самоуправление. Започва подготовката на устройствени планове на селищата, прокарване на пътищата. При посещението си в Пловдив през 1882 г., когато вижда новостроящите се сгради на Мъжката и Девическата гимназия,

Емил де Лавеле възкликва: „Тук държавния глава се задоволява с една стара къща, която по-скоро е руина, а двете нови големи сгради са предназначени за по-високото образование на момчетата и момичетата. Човек би помислил, че се намира в Съединените щати“. 

Тези сгради са проектирани от европейски архитекти – италианеца Пиетро Монтани и чеха Йосиф Шнитер. Швейцарецът Люсиен Шевалас започва създаването на градините на Пловдив. Източна Румелия покорява със свободолюбивия си дух. Пловдив отново е национален и духовен център на българските земи.

В града са създадени първият български професионален театър, библиотека и музей. Тук работят и творят Иван Вазов, Захари Стоянов, Константин Величков, д-р Стоян Чомаков, Иван Евст. Гешов, Михаил Маджаров, Стефан Бобчев, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Започва изграждането на индустрия. През 1878 г. Христо Г. Данов създава първата печатница в освободена България. В нея работят трийсетина майстори чехи. Година по-късно печатница открива и Драган Манчов.

През 1882 г. в Пловдив са открити спиртната фабрика на италианската фамилия Бомонти и пивоварната  „Каменица“ на швейцарците Фрик и Сулцер.

Но основната  цел пред българите на юг от Балкана остава борбата за обединение, чийто център става Пловдив. Оттук през 1878 г. тръгва организирането на гимнастическите стрелкови дружества и комитетите „Единство“.

На 10 февруари 1885 г. в Пловдив група революционери създават таен комитет за борба за освобождение на Македония с председател Захарий Стоянов. През април той приема името Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) и дейността му се насочва към решаване на проблема за съединяването на Княжество България и Източна Румелия. Следващите месеци в. „Борба“ показва, че съединението е близко на всяко българско сърце. Постепенно са привлечени офицерите от пловдивския гарнизон, водачите на либералната партия начело с д-р Георги Странски, македонските дружества в княжеството и княз Александър Първи. Изградени са комитети за съединеие в много от селищата на Пловдивска област. Съединението на Княжество България и Източна Румелия е обявено в Пловдив на 6 септември 1885 г. с усилията на народните чети от Голямо Конаре (днес Съединение), Асеновград и Пловдив и войските на пловдивския гарнизон под командването на майор Данаил Николаев.

В свободна България

След Съединението Пловдив вече не е столица, неговата област става първостепенен административен окръг на обединена България. Върховен представител на държавната власт е окръжният управител, подпомаган в дейността си от изборен съвет със своя постоянна комисия. Усилията вече са насочени по пътя на модернизацията и стопанския просперитет.

Пловдив става център на новата тютюнева  индустрия. Първи Магърдич Томасян заменя ръчното рязане на тютюн с машина, задвижвана от бензинов двигател. Следват  фабриките „Железница“ на Стаматов, „Слънце“ на Никола Либенов, „Орел“ на Ставридис и Мардас. За да се стигне през 20-те и 30-те г. на XX в. до най-големия в страната промишлен квартал с повече от 30 склада и пет тютюневи фабрики.

Над половината  износ на тютюневи изделия вече излиза от Пловдив.

Стопански разцвет 

От 15 август до 30 октомври 1892 г. в града се провеждат Първото българско земеделско-промишлено изложение и Първият земеделски-промишлен събор. В решенията на събора е формулирана новата икономическа политика на българската държава. За девет месеца ЛюсиенШавалас създава прекрасна градина на 80 декара в която са разположени повече от 20 български и чужди  павилиона. В Пловдив през тези месеци е прокаран пътят на бъдещия  стопански възход на страната. Европа за пръв път открива една нова стопанска България, но това е и демонстрация на европейските плугове  и сеялки, водни турбини, парни локомобили, метални стругове и др.

Изложението окозва изключително въздействие на индустрията в града. През 1893 г. Христо Сяров открива в Пловдив първата фабрика за тоалетни сапуни, Стефан Обрейков създава фабрика „Май“ за мастило и учебни пособия, през 1895 г. Антон Папазов основава първото българско предприятие  за парфюмерийни изделия, през 1897 г. Павел Калпакчиев създава най-голямата фабрика за тухли и керемиди в Южна България. През 1909 г. се появява „Първата българска привилегирована фабрика за консерви“  на Пантелей Генов с фабричната марка „Хубавата Градинарка“.

Чрез концесия през 1914 г. е създадена фабриката на „Българска захарна компания“. 

Бойни подвизи

Войните за национално обединение през XX  в. прекъсват нормалното развитие на Пловдив.

Частите на 9-и пехотен пловдивски полк, 21-ви пехотен средногорски полк и останалите военновременни подразделения, обединени във Втора пехотна тракийска дивизия в състава на Втора българска армия по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, записват славни страници във военната история – отбраната на „Родопската Шипка“ от 21-ви пехотен полк под командването на полковник Владимир Серафимов през 1912 г., превземането  на Одринската крепост от Втора българска армия през 1913 г., отбраната на Дойранската позиция и боевете при  Завоя на река Черна през Първата световна война.

Националните катастрофи – резултат от действията на политиците – обаче се отразяват на обществено-икономическото развитие на града. През 1913 г. тук пристигат  голяма част от прогонените българи от разорените селища в Източна Тракия и Егейска Македония. При обезбългаряването на Беломорска Тракия през 1919-1924 г. по-голямата част от бежанците също се отправят към Пловдивския край.

В Пловдив те създават нови квартали „Кючук Париж“, „Борислав“, „Христо Ботев“, „Беломорски“, „Сарайкър“ и др.

Преврати и въстания 

Следвоенната криза радикализира обществения живот. За Пловдив са характерни „антидружбашките настроения“ и противоборството на традиционните буржоазни партии и комунистите. Политическите катаклизми от 1923 г. – насилствено сваляне на правителството на Александър Стамболийски, деветоюнското въстание, подготвеното от БКП под натиска на Коминтерна „Септемврийско въстание“, потушаването му с жестокост от управляващите, разделят обществото и предвещават десетилетни кръвопролития.

През следващите години, макар и бавно, Пловдив започва да живее с новите реалности. Създава се нов облик на града – с електрификация, водоснабдяване, канализация и обособени промишлени зони.

По главната улица на Пловдив „Княз Александър I“ се оформя архитектурен ансамбъл от сгради в стил неокласицизъм, необарок и сецесион, който и досега е една от забележителностите на града. Изградени са железопътните връзки на Пловдив с Асеновград, Пещера, Панагюрище и Карлово.

През 1928 г. Пловдив отваря врати „Домът на благотворителността и народното здраве Димитър Кудоглу“- първото обществено здравно заведение в страната за безплатно лечение на бедните от обществено значимите болести – туберкулоза, детски и венерически болести. За неговото създаване и издръжка в продължение на 15 години забележителният тракийски българин Димитър Кудоглу дарява сгради и над 40 млн. лева.

Появяват се и нови металообработващи предприятия. Фабрика „Балкан“ за печки и метални изделия  и Първата българската фабрика за производство на бурми и болтове в Пловдив стават едни от символите на новата българска индустрия. Областта се очертава като един от центровете на текстилната индустрия. Бурно развитие получава и селското стопанство.

В търговския баланс на страната Пловдив вече участва с една пета. На 18 август 1932 г. е открито Пловдивското летище.

През 30-те години се утвърждава Международният мострен панаир в Пловдив.

Спасяването на евреите

Втората световна война остава в летописа на града и със спасяването на българските евреи.

На 9 март 1943 г. започва депортирането им в лагерите в Германия. В Пловдив са арестувани 1500 евреи, но обществеността на града веднага се обявява в тяхна защита. Митрополит Кирил изпраща телеграма до цар Борис III и отива при задържаните евреи, където произнася паметните слова: „Върнете се по домовете си. Нито един от вас няма да бъде взет от Пловдив. Ако трябва, аз ще легна на железопътната линия пред влака, пренасящ евреи“. В спасителната акция се включват заместник-председателят на Народното събрание Димитър Пешев, обществеността в София, Кюстендил, други градове. На 10 март се получава телеграма за освобождаване на задържаните евреи в цялата страна.

В Съветска орбита

Противоречива е съдбата на Пловдив в годините след Втората световна война.            

След 9 септември 1944 г. започва жестока политическа разправа. Без съд и присъда са разстреляни стотици, други изчезват безследно. Заседанията на Народния съд в Пловдив започват през януари 1945 г. срещу 1312 подсъдими, от които 328 са осъдени на смърт, 170 са разстреляни, а 157 са с доживотна присъда.

Големите политически битки от изборите през втората половина на 40-те години се сблъскват с изявите на един достоен за уважение културен елит. Създаденият в Пловдив „Културен комитет“ работи не само за града, но и за областта. На 5 юли 1945 г. Пловдив вече има свой симфоничен оркестър, а от 1 януари 1946 г. – Държавно музикално училище. На 5 август  1945 г. в Пловдив е създаден първия извънстоличен университет с два факултета. Утвърждава се Пловдивският драматичен театър, а през 1948 г. е създаден  Държавен куклен театър, през 1949 г. – Районна радиостанция Пловдив,  а от 1953 г. - и Пловдивска народна опера.

На 1 ноември  1947 г. в Пловдив е открит поредният XI, но преименуван вече на Първи  републикански международен панаир. През следващите десетилетия на левия бряг на Марица израства ново панаирно градче.

Законът за национализация на частните индустриални предприятия от 27 декември 1947 г. поставя началото на одържавяването на промишлеността и развитието ѝ по нов и противоречив път. Не може да се отрече, че през следващите десетилетия в Пловдив е изградена сериозна материална база на новата индустрия – Комбинатът на цветни метали, Комбинатът за мотокари „Рекорд“, Текстилният комбинат „Марица“, Стъкларският завод „Дружба“, Обединените заводи за запаметяващи устройства.