Икономическите позиции са основата на борбата за българската просвета и национална църква.

Двубоят за надмощие в Пловдив е между българи и гърци. Поради голямата съпротива на гърците първите опити  за откриване на българско училище са неуспешни  през 30-те години на XIX в. са неуспешни и до истинска  реализация на идеята се стига през 1850 г. с откриването на класно училище. То е предвидено да приема ученици от пловдивския край и затова е наименувано Епархийско главно училище „Св. св. Кирил и Методий“. В него се ражда празникът на светите брата Кирил и Методий през 1856г., а две години по-късно получава чертите на общонационален празник за българските земи. С училището са свързани имената на големите възрожденски дейци Найден Геров и Йоаким Груев. То бързо се превръща в истински център на новобългарското образование.

Голямата заслуга на Пловдив за българската просвета е в превръщането на града в неин книжовен център. През 1855 г. оттук основателят на модерното българско книгоиздаване Христо Г. Данов започва своята дейност и заедно с Драган Манчов създават базата от учебници и учебни помагала  за новобългарското образование. Чрез своите книжарници в Русе, Свищов, Велес и Серес те пръскат силата на знанието по цяло Българско.

След Одринския мир от 1829 г. започва процес на засилено изграждане на нови православни храмове. Само в Пловдив до 1856г. са съградени из основи тринадесет нови църкви. Ктиторите са предимно българи. През 30-те години със свой храм се сдобиват и пловдивските католици, а през 1861 г. католическия владика Андрея Канова изгражда най-големия католически храм в Османската империя – епископската катедрала „Св. Крал Лудвиг“.

Пловдивските храмове са дело на български майстори от прочутата Брациговска школа. Те са строители на феномена на възрожденската ни архитектура – пловдивската възрожденска симетрична къща.И днес къщите на Аргир Коюмджиоглу, на Димитър Георгиади, на Георги Мавриди, на Хаджи Драган Калофереца и др. будят възхищение.

В средата на XIX в. Пловдив заема водещо място в заключителната фаза на църковно-националната борба. Откритият сблъсък на българи и гърци намира своето решение на 20 декември 1859 г., когато българите със сила овладяват храма „Св. Богородица“ и ликвидират завинаги гръцкото присъствие в него. Тази победа известява, че е дошло времето на историческия „български Великден“,който ще постави основите на самостоятелна българска църква.

От 1861 г. Пловдив изпраща в Цариград д-р Стоян Чомаков като постоянен представител и до Освобождението той се налага като един от най-изтъкнатите водачи и идеолози в движението за национална църква.

Априлското въстание

В епопеята на Априлското въстание от 1876 г. Пловдивският край  заема достойно място. Първоначално Пловдив в средище на Четвърти революционен окръг, но по-късно е определено Панагюрище.

При пристигането на „кървавото писмо“ в Пловдив на 22 април 1876 г. Димитър Свещаров и Кочо Честименски  запалват дюкяните си на „Узун Чаршия“, но не успяват да разпалят пожар в града.

В озверението си османските власти извършват нечувани кланета и погроми. Пловдив е превърнат в огромен затвор за стотици българи. Старият мост и главната улица „Узун Чаршия“ се превръщат в нескончаема гора от бесилки, на които увисват без съд и присъда стотици българи. Възмутената европейска общественост изпраща свои емисари – княз Алексей Церетелев, Юджийн Скайлър, Дж. Макгахан да засвидетелстват трагичния погром над населението в Тракия. С усърдната си благотворителна дейност в Пловдивския край се отличава американската мисионерка лейди Емили Странгфорд.

Руско-турската освободителна война

През 1877 г. руските войски преминават Дунава и започват военни действия. Предният отряд на генерал Гурко настъпва на юг от Стара планина. Най-нетърпеливите революционни дейци от  Пловдивския край събират въоръжен отряд начело с благодетеля и общественика Душо Хаджидеков, който се насочва към Стара Загора. При Чирпан отрядът е разбит и след оттеглянето на войските на генерал Гурко, за селищата от Пловдивския край отново настъпват тежки дни. Калофер, Карлово, Сопот и още десетки села са опожарени, а голяма част от населението е избито само няколко месеца преди Освобождението. В края на декември 1877 г. и началото на януари 1878 г. отрядът на генерал Карцов освобождава Клисура, Карлово, Сопот, Калофер. Последните боеспособни турски войски под командването на Сюлейман паша са съсредоточени при Пловдив.

Срещу тях е отрядът на генерал Гурко. Предстои решителна битка за освобождаването на най-големия град в българските земи. Чуждите консули молят Сюлейман паша за пощада на вековния град. В отговор той въоръжава мюсюлманското население и започват погроми по „Узун чаршия“. С помощта на френския консул Боасе християните също получават оръжие и организират патрули.  Генерал Гурко наблюдава първите пожари в града и изпраща капитан Александър Бураго с ескадрон от 63 драгуни на разузнаване в Пловдив.

След няколко престрелки те се втурват в града и успяват да заблудят турското командване за своята численост. Сюлейман паша заповядва оттегляне и Пловдив осъмва свободен на 16 януари 1878 г. В своята злоба победени турците извеждат от затвора „Ташкапия“ 123 българи и ги избиват в местността Остромила  южно от града.