Сдружение Изкуство Днес, Център за съвременно изкуство – Пловдив Баня „Старинна”

СЕДМИЦА НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО
21-во издание

9 септември – 8 октомври 2015г. 
Баня „Старинна“, бул. „6-ти септември“ 179

Куратор: Борис Костадинов
Участват: Лъчезар Бояджиев, Боряна Венциславова, Василена Ганковска, Йос Дигел, Юлиане Ебнер, Правдолюб Иванов, Луиза Марган, Емил Миразчиев, Иван Мудов, Деян Калуджерович, Даниела Костова, Ангелика Кринцингер, Олаф Остен, Оливер Реслер, Камен Стоянов, Миряна Тодорова, Неманя Цвиянович, Сузане Шуда

ЗРЕЛИ И БЕСНИ

„В демократичните страни всяко ново поколение е нов народ.” — Алексис дьо Токвил
Зрели и бесни е проект, който е конструиран около парадигмите на „Х-поколението”. Генерацията - заключена в историческия прозорец рамкиран от падането на Берлинската стена (1989) и Световната финансова криза (2007-2008). 
Това поколение беше родено и възпитано по време на икономическия бум на 80-те (на Запад) или социалистическата пропаганда и демагогия (на Изток). 
През 1989 г., когато падна Берлинската стена, днешните 40-годишни бяха в гимназията. Родени и възпитани в система на конфронтация - те на 20 години трябваше да свикнат с един нов политически модел. В средата и края на 1990-те, младите бяха оптимисти и виждаха позитивното в това да живеят в един глобализиран свят с повече възможности. Светът на интернет. Светът на обединена Европа. Светът, който посрещна с наивни надежди новото хилядолетие. 
Световната финансова и икономическа криза от 2007-2008 сложи край на безкрайно продължилото безгрижно детство на „Х-поколението”. Тогва те бяха в средата на своите 30. Кризата се превърна в причина за края на утопиите им. Неуспехът на западния глобализационен модел ги накара да потърсят възможнисти в не-западния свят, но те осъзнаха че техният житейски път е вече в своята среда. Световната криза активно стимулира и кризата на тяхната средна възраст.
„Ти не си твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Ти не си колата, която караш. Ти не си съдържанието на портфейла си. Ти не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният всемирен боклук.” - Тайлър Дърдън, „Боен клуб”, 1999.
В последните години, протестите обхванали Европа и Северна Америка от Ню Йорк до Атина са метаморфоза на идеите поколението, което със сигурност губи своите утопии и илюзии, но все още е достатъчно политически активно, за да иска промяна. Това поколение (разбира се заедно с по-младите си съграждани) призовава за нова политическа система, прозачна политика и участие на гражданското общество в управлението. Протестите им почти изцяло са организирани чрез интернет и социалните мрежи. 
Целият този обществен хаос случайно съвпада с личния хаос в съзнанието на една личност в средата на нейния житейски път. Понятието „криза на средната възраст” е въведено през 1965 от Елиът Жак, но неговият първоизточник е заложен още в теорията на Фройд за страха от наближаващата смърт. И все пак, кризата на средната възраст получава повече внимание от поп-културата, отколкото от сериозната наука. 
Кризата на средната възраст в така наречения “art world” има още по-различен вид. Системата е в голяма степен недемократична и е продукт на комерсиалния диктат на края на 1980-те. Подобно на поп музиката и киното, тя издигна в култ младата звезда. Години наред, ние бяхме свидетели на един неспирен процес наложен от големите галерии, фондации, музеи, арт панаири и биеналета, в който се лансираха все по-млади и по-млади имена. Понятията “Emerging artist”, “Mid-career” and “Established” са основен ориентир в света на съвременното изкуство. Днес почти всяка институционална подкрепа е насочена само към артисти до 30 или максимум 35 години. 
Проектът Зрели и бесни събира гледните точки, теориите, критичните коментари и анализите на различни артисти на възраст между 33 и 55 години. 
Концепцията на изложбата цели да се постигне равновесие между личното и общото. От една страна, Зрели и бесни представя персонални разкази и митологии, специфична житейска феноменология, както и някои частни случаи. От друга страна, проектът ализира общественото в неговите най-важни прояви - политика, икономика, технологии, социална среда и социални теории, морал и икономика на изкуството. Участващите артисти имат житейския опит и дистанцията на времето, така че да анализират собственото си развитие в различни контексти. В същото време те все още са достатъчно активни и млади, което им позволява да търсят и предлагат алтернативни концепции за нови „бъдещи контексти. ”

Седмица на съвременното изкуство се осъществява в партньорство с Община Пловдив, Гьоте институт – България, Фондация Пловдив 2019
и с подкрепата на Австрийско посолство - София, BKA, Гауденц Б. Руф - Швейцария
Медийни партньори: БНТ, БНТ2, радио Катра FM и Медия кафе.

ПЛОВДИВ – ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА 2019