Представяне на книгата „Български ритуали за късмет“ в Културен център „Тракарт"
Късметът – тайнствена, вълшебна, неразгадана, с противоположни значения дума. Разгадават я откакто за първи път е изречена. До днес. Правят го различните народи, в различните езици.
Българите, в хилядолетията на своите години, обогатяват разбирането за късмет със значения, приказен смисъл, светла надежда, съдбовен страх. Как - вижда се от митологичния разказ, всекидневния и празничен опит и вярвания, миторитуални практики. Какво са късметите? Живи същества? Сбъднато наричане на орисници и божества? Записват ли се някъде и къде е това някъде – в тефтера на орисниците, на челото на хората, другаде? Защо за едни е отреден добър, за други лош жребий? Всъщност късметът жребий ли е или неразгадана закономерност? По рождение ли се отрежда за всеки или идва постепенно с начина на живот? И ако второто е„да”, наистина ли всичко /за добро и лошо/ е в наши ръце/? Какво означава добър или лош късмет – доброто за едни е лошо за други. А може би е променливо и относително понятие, което зависи единствено от това, кай как го възприема в един или друг момент от живота си.
Можем ли да променим късмета си? Или да предизвикаме още мъничко отнякъде?
Фолклорният българин е успял чрез обредните си практики да „вдигне слушалката”, да се включи в разговора със съществата от невидимия свят, да го води дори. Всички празнични ритуали са насочени към това – да предизвикат късмет, да проиграят още веднъж щастливите възможности, да избегнат грешките.
За предците ни, да имаш късмет, значи да имаш живот и здраве, любов, успешен брак и многолюдна челяд, добро благосъстояние – имот, плодородие.. На практика ритуалите за тях са ритуали за късмет. Неизчерпаема приказна съкровищница за призоваване на късмета. В празниците на ръба на времето, когато сезоните се обръщат, когато животът на човека и на общността се променят напълно и завинаги, предците ни са се опитвали да съзрат бъдещето си като цяло, живота и съдбата си, всичко онова, което наричаме късмет. И заедно с това да се опитат да участват в този свой късмет, да го насочат за добро, да избегнат лошото.
Колкото и непредвидима и незнайна да е съдбата ни, все пак можем да се намесим, да й помогнем да избере добрата пътечка за нас. Старите българи не са пропускали да го правят.
Как – много от отговорите са в книгата на Лилия Старева – „Български ритуали за късмет“.
Лилия Старева
/кратка творческа автобиография/
Завършила e българска филология в СУ “Климент Охридски”. Работи 14 години в Институт по културата при Комитета за култура и БАН. Доктор e на философските науки.
От 1993 година e управител на издателство „Листа”. Издателството е специализирано за литература за ученика и детски фолклор. Характерни в това отношение са изданията от поредицата „Листа за ученика”:
Български народни приказки, 1993;
Боговете и хората на Елада, 1994;
Крали Марко /приказки, песни, предания/, 1994;
Български народни пословици, поговорки и гатанки, 1995;
Българските басни, 1996;
Петър плет плете /скороговорки, залъгалки, броенки/, 2000;
Фолклор и образование 2003.
Емблематична за издателството е луксозната поредица “Детска фолклорна енциклопедия”, в която e съавтор с проф. Пламен Бочков, ректор на НБУ. Изданията са богато илюстрирани с детски рисунки. Енциклопедията представя по теми, чрез мита и легендата, вълнуващи образци на нашето фолклорно наследство. От „Детска фолклорна енциклопедия” са излезли шест тома:
Том 1. Астрономия, Метеорология, Животни и Растения;
Том 2. Дявол, Змей, Орисници, Самодиви, Вампири;
Том 3. Бог и човек. Старозаветни легенди;
Том 4. Светци и хора;
Том 5. Крали Марко, Момчил Дойчин и други юнаци;
Том 6. Български царе, войводи и герои.
От 1999 г. e председател на фондация “Детето и фолклора”, чиято основна задача е да съхранява и популяризира ценностите на родния фолклор, да ги превръща в ценности за възпитание, изява и развитие на днешното дете. В годините от създаването си фондацията е организирала многобройни детски празници и форуми за изява на децата чрез фолклор. Сред тях е популярният национален конкурс за детска илюстрация на български фолклорни образци, „Мъдростта на народа ни”. Конкурсът се провежда при голям интерес и участие от 2005 г. всяка година.
От 1998 г. всяка неделя води рубрика “Празничен календар” в предаването “По нашенски” на програма “Хоризонт” по Българско Национално Радио.
Автор е на шест енциклопедични издания на издателство “Труд”:
“Български светци и празници” /2003 г./
“Български ритуали и обичаи” /2005 г./
“Български имена и традиции” /2006 г./
“Български магии и гадания” /2007 г./
“Лицата на феноменалното /Български ясновидци и лечители/” /2012 г./
«Български ритуали за късмет» /2016 г./
Както и на изданието «Коледа и Нова година по български», /2012 г./
Съставител е на шест многоезични, луксозни, богато илюстрирани издания:
„Български пословици по света”, 2008 г. – в превод на 14 езика;
„Български пословици по света 2”, 2009 г. – в превод на 13 езика;
„Български народни гатанки по света”, 2010 г. – в превод на 10 езика.
„Българските басни по света”, 2011 г. – в превод на 5 езика.
„Българската народна мъдрост по света – Хитър Петър”, на 6 езика, 2012 г.
„Българската народна мъдрост по света – Митове и легенди”, на 6 езика, 2015 г.
Коментар