Къща д-р Стоян Чомаков
Експозиция „Златю Бояджиев”

Възрожденският медик и общественик д-р Стоян Чомаков е един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква преди Освобождението. Чомаковата къща, построена през 1862-1865г., е неговото материално завещание към бъдещите поколения на Пловдив. Тя се намира на видно място в Стария град, откроява се с осанката на един от  забележителните паметници на пловдивската възрожденска къща. Архитектурното решение издава принадлежността ѝ към твърде разпространения по това време Неокласицизъм.

Фасадата на къщата е строга, раздвижена единствено от среден ризалит без портик, от който се надвесва лек балкон, засенчващ двураменно каменно стълбище. Ъглите на сградата и рамките на прозорците от приземието са изградени от правилно издялани каменни блокчета, оставени неизмазани. Прозорците на горния етаж са фланкирани от пиластри с изящни дорийски капители и увенчани с дъговидни арки. Горната част на средния ризалит завършва с лек триъгълен фронтон.

От входното стълбище се влиза в преддверие с мраморен под. След него се открива широк хайет, в дъното на който започа двураменно стълбище, което води към втория етаж. Таваните на преддверието и хайета са дъсчени, богато орнаментирани. Украсени са с резбовани „слънца“. Планировката на приземния етаж включва още четири симетрично разположени стаи, два килера и коридор, водещ към баня и кухня с голямо огнище.

След Освобождението наследниците на д-р Чомаков са предоставили къщата за резиденция на Цар Фердинанд - факт, който потвърждава нейната представителност и централно местоположение в архитектурния ансамбъл на Трихълмието.

От 1984 г. тук е разположена най-голямата колекция от 72 картини на бележития български художник Златю Бояджиев (1903-1976), които представят двата характерни периода в неговото творчество. След тежък инсулт през 1951 г. художникът започва да рисува с лявата ръка.

Златю Бояджиев обича родната земя и народа, който я обитава. Образът на човека заема централно място в творчеството му. Неговият свят е приказен, изпълнен със симетрия, равновесие, хармония. Художникът обхваща двете крайни състояния на човешката природа – страдание и мъка, вяра и любов, идеализъм и саможертва. В картините си той изобразява селския бит и радостта от общуването с природата.

Ден за безплатно посещение: всеки първи четвъртък на месеца за учащи и пенсионери.

Посещенията се осъществяват при спазване на противоепидемичните мерки.