ОТМЕНЕНО!

„Кармина Бурана" - балет по музика на Карл Орф

08 септември 2020 г., 20:30 ч.,
Античен театър - Пловдив,
Билети във всички каси на Ивентим – билетен център пред община Пловдив, в туристически информационен център на пл. „Римски стадион”, билетна каса на Античен театър, в Градски дом на културата „Борис Христов” и др., както и онлайн на www.eventim.bg

Балетът се изпълнява с музика от запис
Хореография, сценография, художествено осветление и костюми - Фреди Франдзути

Репетитори
Мария Илиева,Трифон Митев

Помощник режисьор
Риолина Топалова

Темата на представлението е трудният преход от младостта към зрелостта. Вдъхновението идва от оригиналния текст на "Кармина Бурана": група странстващи проповедници – Clerici Vagantes – осъзнават, че светът не се управлява от моралните принципи, които са им били внушавани. Тогава те създават кръг от хора, които следват правилата на добродетелта и се гмурват изцяло и със страст в живот, пълен с наслади.

СИНОПСИС
Спектакълът „Кармина Бурана“ се разделя на четири части.
Първата част е посветена на Фортуна, Съдбата – на колелото на съдбата – разбирана като богиня, на която човек трябва да се моли. Богинята на съдбата бива заместена от догмите на нестоящата религия.
Митът за мрачната готика, цитиран от популярната музика на Карл Орф, предизвикващ злото в неговата най-суеверна форма, ни връща към едни морално разядени общества, които чрез безскрупулност се противопоставят на страха от божественото наказание.
Както в един саббат на вещици през средновековието, в който девицата е жертвоприношение с цел омилостивяване.
Създава се един нов религиозен орден, но също така и един живот на отшелник на границата на ереста.
Втората част е посветена на природата (Флора). Идването на пролетта управлява самото усещане за плодовитост и жажда на живите същества да създават живот. Както в мита за Прозерпина, това е природата, която през пролетта предизвиква разцъфването на растенията и връзването на плода. Съзнаването, че тези събития са независими и освободени от религиозната молитва и че се случват независимо от нея.
Третата част е посветена на Кръчмата, разбирана като място за социализиране и на постигане на равенство. По един и същи начин пият и жената от благороден произход и жената от народа, духовникът и рицарят. Кръчмарят, като един демон от пъкъла, съблазнява клиентите, подканяйки ги да влязат. И тук се сблъскваме с жертва на приношение, един лебед, осъден да бъде изпечен на грил, цитиране и перефразиране на мъченията, наложени на християнските светци.
В четвъртата част интуитивно се подразбират възможностите за плътско удоволствие, свободната любов във всичките й форми, които извисяват девствеността на духа именно чрез отпадането на табутата на обществото и породените от морала ограничения. На финала на спектакъла скитащите проповедници (Clerici Vagantes)  губят историческата си конотация и се преобразуват в почти „ню ейдж“ група, която увековечава посланията на „Кармина бурана“ в една оптимистична и идеалистична версия.
Фреди Франдзути се грижи и за видимата част, като измисля костюми в готически стил: средновековни, като креативната музика на Орф.

Както бе забелязано вече от световната критика, тази хореографска версия дава възможност на трупите да подчертаят солистите и хореографските способности на Франдзути.