Изложба „Коридори на съдбата" на Васил Стоев

07 - 30 август 2020 г., 18:00 ч.,
Градска художествена галерия - изложбена зала „2019" - Пловдив

Един от най-разпознаваемите автори в българската живопис Васил Стоев ще зарадва многобройните си почитатели с голяма ретроспективна изложба от 7 август 2020 г. в зала „2019“ на Градска художествена галерия – Пловдив (ул. „Гладстон“ №32). С експозицията „Коридори на съдбата“, включваща картини от различни периоди в изграждането му като творец, той ще отбележи своята 70-та годишнина. Вернисажът ще е от 18 до 20 часа при необходимите противоепидемични мерки срещу коронавируса. Изложбата ще продължи до 30 август.

Васил Стоев

Роден в гр. Първомай на 7.08.1950 г.
Завършва Националната художествена академия в София при проф. Александър Поплилов през 1979 г.

Награди:
Награда за участие, първа степен – международно Биенале на изкуствата, Малта
Втора награда, международно Биенале на изкуствата, Малта
Награда на град Пловдив за живопис

Музеи, публични колекции, аукциони:
Сотбис, Лондон, Англия
Музей Mimara, Загреб, Хърватска
Национален музей за изящно изкуство, София, България
Софийска градска художествена галерия, София, България
Градска художествена галерия - Пловдив, България
Градска художествена галерия - Бургас, България
Национален художествен музей Валета, Малта
Фондация Tempre Art, Малта
Асоциация на художниците и писателите Nid d'Aigle, Белгия
Музей за съвременно изкуство, гр.Мджа Малта
Музей Tempra Кметство гр. Мджа Малта
и публични колекции във Франция, Белгия, Швейцария, Малта, Япония, както и редица колекционери от България, Франция, Италия, Германия,Швейцария, Великобритания, Холандия, Дания, Гърция, Турция, Белгия, Португалия, САЩ, Япония и др.

Изложби:
Галерия „Violetta“ Виена, Австрия
Галерия „Aduaz“ Грац, Австрия
Галерия „United Art Gallery“ Виена, Австрия
Галерия „Cornerstone Galleries“ Калифорния, САЩ
Галерия „100“ Малта
Галерия „Alkent Aktuel Art“ Истамбул, Турция
Галерия „Дворец на културата“ София, България
Галерия „D'Arte“ Италия
Галерия „Celine“ Париж, Франция
Галерия „Logix“ Виена, Австрия
Галерия „Bernard Felli“ Париж, Франция
„Muse'е de l'Athenee“ Женева, Швейцария
Галеиря „Teresa“ Ерленбах, Швейцария
Галерия „Nid d'Aigle“ Профондевил, Белгия
Галерия „Galliardi“ Лондон, Англия
Галерия „Chabanian-LeBaron“ Анси, Франция
Галерия „DC World Bank“ Вашингтон, САЩ
„The Museum of Modern Art“ Папендрехт, Холандия
Галерия „Europ’Art“ Женева, Швейцария
„Gorcums Museum“ Холандия
„International Art Biennale“ Малта
„Artexpo“ Токио, Япония
„Sotheby's Auction“ Лондон, Англия
„Ankart“Анкара, Турция
Галерия „Лоранъ“ и „Жорж Папазов“ София, България
Галерия „88“, Люксембург

Проф. Иван Маразов
Васил Стоев се появи в художествения живот на България в един щастлив момент – когато идеологизацията на изкуството беше вече преодоляна и художникът получи, макар и относителна, свобода да изрича с живописта си свои, творчески истини. Той нямаше нужда да се бори със закостенели представи за ролята на изкуството, а получи шанса да намери бързо своята индивидуалност. И прекрасно се възползва от тази възможност. 
На пръв поглед картините на Васил Стоев изглеждат освободени, направени на един дъх, "изпяти". Това, разбира се, е едно тяхно качество. Но зад тази привидна живописна лекота се крие една неподозирана енергия на конструктивното начало. И тя проличава в организацията на композицията. Дори когато фигурата напълно отсъства, картинната структура се създава от контрасти. Най-често свободните, дори хаотични ярки мазки, които образуват фактурен "остров" в центъра на платното, са противопоставени на сравнително гладки едноцветни повърхности. Друг контраст се постига от съпоставянето на ярки и пастелни еднотонни петна. Учудващо e как "убити" тонове могат да станат източник на интензивно облъчване, как черното или сивото могат да загубят своята колоритна неутралност и да се превърнат в дълбоки цветове. Най-сетне и внезапната поява на линия-контур, която не обрисува, а само подчертава характерното в някаква фигура, се налага като "графичен" акцент върху живописната магма. Усилието да се наложи структурата на аморфното и да извлече от нея смисъл е в основата на тази живопис и определя индивидуалността на В. Стоев.
Зрителят тактилно усеща напрежението в контрастите на картината, той изживява след художника драмата на противопоставянето, която намира изход в трайна вътрешна конструкция. Именно това, според мен, зарежда зрителя с енергията, вложена в създаването на картината. Така и неговото възприятие става много по-изострено и по-активно. Затова картините на Стоев не са "удобна мебел", те са енергийни точки в интериора, насищащи атмосферата с болката и възторга на една чисто живописна драма.

Проф. Улрих Ганзерт 
Виенската художествена академия
Изкуството като пластичен и духовен изказ на творческите способности на отделната личност по своите най-висши стремежи е едновременно с това и документ на времето, проявяващ своята жизненост. В тази своя функция то не е лично, индивидуално изразяване, а провокира размисли за епохата и проблематика на общественото развитие.
Подобни размисли като израз на последователно художествено поведение предизвикват картините на Васил Стоев. Всички изразни средства се свързват в хомогенен, напълно личностен свят, в автентично художествено излъчване при оформянето на тяхната проблематика. Това излъчване се определя от вдъхновението на фигуралното и колоритното изграждане на картината и произтичащите от това богати на напрежение контрасти. Така енергията на човешката воля и противостоящите й съпротивления съставляват основополагащите метафори на тези картини. При това те не са резултат на чисто физически неовладяно изразяване. Художествените средства се формират в осъзнато творческо мислене, като същевременно се изпълват с максимално присъствие. Те носят размисъл и съдържат дискусионност по отношение на многопластовите аспекти на модернизма и заедно с това се опират върху виталността на българската и европейската култура.
Към това се прибавя и решимостта, с която тематиката се концентрира в центъра на европейската иконография.
Фигуралност и фигурация, понятия, които отчетливо описват настоящето определение, от една страна, а от друга – непрекъснато обновяващият се, изплъзващ се, несигурно рискуващ предизвикателен образ. Художникът не подражава на описателния реализъм, а разгръща личностен рисунък, характерен със своя жизнено утвърждаващ се устрем, формиран и от риска на откритите импулси, изплъзващи се на едноизмерната интерпретация. Той непрекъснато гради напрежения между различните пластове, които поставят в контраст елементите на картините и създават тяхната динамика. Като оформя жестовата, разгърната с езика на тялото експресивност на рисунъка, художникът разстила фигуралните комплекси върху повърхността на платното. От тази лична позиция се създават овалните и диагоналните построения на линиите, комплексните зони на фигурацията в картината, като същевременно се структурира плоскостта на цветовете.
Цветовете със своето вътрешно напрегнато богатство представляват същинското художествено средство на това изкуство. Художникът комбинира с голямо вдъхновение определени групи от хармонични и контрастиращи си цветови пластове и така повишава вътрешното напрежение на композицията до максимално оптическо присъствие. Тук виждаме противопоставяне на цветове с матова приглушеност, мека дълбочина и сияйно излъчване. Във всяка картина авторът изгражда специфичен цветови регистър, характерен за конкретната творба, включвайки както мрачни, така и светли, наситени нюанси. Цветовете се преплитат, конфликтно се противопоставят в диалог и придават истинска пространственост на картината. Материализацията им е изтъкана от оптични и материални елементи на взаимно съжителство, те са многозначителни, изплъзват се и същевременно изявяват материално-предметни характеристики. От тук се оформя и редуването на хомогенни и гладки, структурирани и сурови цветови зони на картината. По този начин цветовете са истинското изразно средство на изкуството на Васил Стоев, на напрежението на преливащите се форми съответства и напрежението на динамичните окраски. Цветовете са тези, които създават формите и структурират пространството на картините.
Зад тази структура на напрежение от противоречия изпъква основополагащият антагонизъм между фигура и причинност, създаващ базата на картинния език. Решителното акцентиране на този антагонизъм е в началото на европейското изкуство. Това не би следвало да се схваща като естетико-технически стилов приом на артиста, а по-скоро като изразно средство на извисено духовно и обществено себеосъществяване.
Този антагонизъм определя още мемориалните портрети на копските християни. Виждаме го в големите портрети на ренесансовия художник, на Дюрер и Холбайн, а художниците на двадесетото столетие го съзират по нов начин.
Доказателство за това са картините на Пабло Пикасо и Франсиз Бейкън. Напрежението на фигурата и основата представлява пластическа метафора на противоречието между индивида и света.
Първоначално то е формулирано художествено с цялата решимост и острота в мозайките и иконите на византийската църква. Не е случаен фактът, че Васил Стоев, художник с български произход, възприема този основополагащ модул на изграждане на своите картини. Та нали България е част от Югоизточна Европа, която традиционно е насочена към византийската култура.
По този начин Васил Стоев дава своя принос към вечната драма за самоопределянето и самообновяването на личността. Неговите картини могат да се възприемат като огледало, в което ние да откроим онази преливаща в краски картина на самите себе си, в която се лутат преобразяващите се обстоятелства на реалния живот. Това винаги е било първостепенна задача на истинското изкуство. Това не е декоративен елемент, а напротив екзистенциално докосване на нашата вътрешна истина.

За повече информация: https://www.facebook.com/events/285828869197686