Имарет джамия

Шахбединовата Имарет джамия  се намира в централната градска част на Пловдив, в непосредствена близост до пешеходния мост над река Марица. Архитектурата ѝ е в типичния за този вид сгради - неизмазана, от червена тухла. Джамията е изградена през 1444 - 1445 година от румелийския бейлербей Шахбедин паша, син на завоевателя на Тракия Лала Шахин,. Местното предание твърди, че на това място по-рано стоял християнски храм. Доказателство за това е клетъчния градеж, напомнящ в известни участъци на характерния за Второто българско царство градеж.   Джамията има открито преддверие по цялата си дължина с 5 островърхи арки. Централният кораб е квадратен, с купол, носен от осемстенен барабан. Една част от корабите са гребни, а другата част са едномачтови ветроходи. Рисунките представят още риби, делфини, акули, екзотични животни,  както воини и кървави битки.По-малките странични кораби също са квадратни. Минарето има меандрова тухлена превръзка и се смята за архитектурен шедьовър. След 17 век вътрешните стени на джамията са многократно украсявани със стенописи, от които има запазени фрагменти. В двора на джамията има тюрбе (гробница), в което е погребан Шахбедин паша.

Редом с джамията и гробницата Шахбедин издигнал хан, имарет (кухня за бедни), хамам (баня), мектеб и медресе (училища). През 1879-1885 г. в зданието на банята заседавало източнорумелийското Областно събрание. Тя била съборена през 1931 г. и на нейно място днес се намира сграда на Зографския манастир. Основаният от Шахбедин вакъф се издържал от наема на голям брой къщи и магазини в Одрин и Малгара, от данъците на пет турски села край Малгара и на селата Куклен, Воден (днес квартал на Асеновград), Маврово и Ново Село, както и от две големи оризища. В храма са регистрирани 58 изображения на различни плавателни съдове. През 60-те години на 20 век сградата е основно реставрирана от Националния институт за паметниците на културата. От 1992 г. тя отново е действащ молитвен дом. Джамията дължи името си на свързания с нея имарет. В течение на повече от четири века там „ежедневно раздавали топла храна и хляб на бедните, от каквато и да са вяра".