Катедралата „Свети Лудвиг“ е един от основните, а до началото на 2006 и най-големият католически храм в България. Патрон на църквата е Луи IX.

Храмът е построен през 50-те години на 19 век по времето на апостолическия наместник Андреа Канова. Тук през 1861 е монтиран първият в България орган, който по-късно е заменен с по-голям.

През 1931 стихиен пожар силно поврежда храма и унищожава органа. След пожара, в който изгаря дърворезбения таван на средния кораб на катедралата, цялата църква “Свети Лудвиг” е преустроена. Изписана е от художника Кръстьо Стаматов. Настоящата неокласическа фасада е дело на архитект Камен Петков. На 8 май 1932 година катедралата “Свети Лудвиг” е отново осветена.

Камбанарията и изградена през 1898 и е оборудвана с 5 камбани, изработени в германския град Бохум. Камбаните са подарък от папа Лъв XIII. През 1991 е монтиран нов тръбен орган с 12 регистъра. В дясната част на катедралата се намира надгробието на българската княгиня Мария Луиза - първа съпруга на Фердинанд, майка на Борис III и баба на Симеон II Сакскобургготски. Княгиня Мария Луиза била дълбоко свързана с Пловдив и често отсядала в града с благотворителни мисии. Княгинята, италианка по произход, била изключително вярваща и поддържала силна духовна връзка с Римокатолическата църква,неин кръстник бил самият папа Пий IX и при посещенията си в града била чест гост на пловдивския епископ.