Храмът, първоначално посве­тен на св. Атанасий, е издиг­нат през 1829 г., за да обслуж­ва богомолците по време на строежа на новата черква „Св. Неделя“. Сградата е с непретенциозна архитектура, като в нея е запазен в доб­ро състояние красивият резбован иконостас от 1766 г. Водещ ктитор бил Вълко Куртович Чалъков. Малкият скромен храм с дъл­жина 14,5 метра и ширина 5 метра е построен върху здрави каменни основи с дървено-паянтови стени. Той е еднокорабен, едноапсиден и има малък притвор. Покрит е с плосък дървен таван, ук­расен с резбовани и цветно изписани розети. Височината на наоса е 3 метра. Олтарното пространство е преграде­но от стария иконостас­, на който са монтира­ни големи икони, рисувани през XIX в. Сред тях най-забележителна е храмовата икона „Св. Въведение Богородично“ на Димитър Зо­граф. Той работи икони за царския ред на голямата църква. След построяването на храма през 1832 г. изписва и споменатата ико­на за малкия храм.

Най-стари са царските двери (XVII в.). Заедно с малките икони от празничния цикъл и изписаното разпятие (според надпис върху живописта на апостолския фриз от 1766 г.) те са най-древните църковни светини, които служат по предназначението си в дей­стващ православен храм в Пловдив. Под източната част на параклиса е изградена костница с размери 5 м на 5 м и дълбочина 4 метра. До подзе­мието отвежда стръмно ка­менно стълбище, иззидано под апсидата откъм северна­та й страна. Това е спомена­тата от Константин Моравенов „погребница“, в която са събрани костите на погребва­ните до 1892 г. в гробището (източно от храма) жители на енорията.

Северната подпорна стена на храма прави впечатление с вградена в каменната зида­рия старина. Това е мраморен жертвеник от римско време (II-IV в.) със запазен гръцки надпис, в който е упоменато името на филипополския гражданин Марко Никомидиец. Над него е зазидана скулптура на орел с разпере­ни криле. По всяка вероят­ност тези антики са били от­крити при изкопните работи за изграждане на костницата. Параклисът отваря врати вся­ка сряда за Литургична служ­ба пред иконата „Св. Въведе­ние Богородично“. Главният храмов празник, Въведение на Пресвета Богородица в храма, е и Ден на християн­ското семейство и християн­ската младеж, а по-малкият - Покров на Пресвета Богоро­дица, се отслужва в притво­ра пред голяма едноименна икона.