Катедрален храм "Успение Богородично"

Първите запазени сведения датират от ІХ – Х в. Църквата още тогава била посветена на Божията Майка, Света Богородица. По време на османските нашествия по българските земи и след завладяването на града през 1371 г. манастирът край църквата бил разрушен и напълно унищожен.

През периода на Възраждането от древната и величествена църква нямало и следа. За времето от 1844 до 1845 г. брациговски майстори издигнали нова голяма църква, изцяло съградена от камък. Тя представлявала трикорабна псевдобазилика с внушителни размери.  Първоначално неин ктитор бил  Вълко Чалъков (Големия) от Копривщица, заселил се в град Пловдив в началото на ХІХ в. Той бил според Константин Моравенов неин епитроп от 1825 г. до 1841 г., когато и починал.  Заместил го след това брат му Стоян Чалъков. При него именно била издигната новата красива църква. По време на църковно-народните борби за независимост църквата „Св. Богородица” изиграла изключително важна роля. На 25 декември 1859 г., в деня на Рождество Христово, тогавашният Пловдивски митрополит Паисий заедно с поп Златан, председател на храма, отслужили тържествена Света Литургия, за първи път на български език. След службата митрополитът официално оповестил, че неговото паство се отрича от Цариградския патриарх.

След Руско-турската освободителна война и Освобождението на България от турско робство при храма била построена и камбанария - през 1881 г., по проект на чешкия инженер и архитект Йосиф Шнитер.

Самата църква е с размери 32 м на 17 м. Тя представлява трикорабна базилика, на която  средната част (наос)  е разделена на три кораба от два реда по шест колони, завършващи с пищни капители в стил барок, свързани една с друга посредтством арки.  Иконостасът бил изработен от дебърските майстори резбари Андон и Димитър Станишеви в стил ампир, т. е. с малко, но едри резбовани елементи, които били апликирани върху основата. Иконите на иконостаса са дело на Никола Одринчанин. Под царските икони в медальони били изписани свещени образи и библейски събития. Станислав Доспевски е автор на царската икона на Пресвета Богородица с Младенеца Иисус от иконостаса, която той нарисувал през 1875 г. Архиерейският трон е дело на пловдивския резбар Иван Манов. Пловдивският резбар Стоян Петров Кюстебеков през 1967 г. изработил два еднакви кивота за храма с резба в стила на иконостаса. През 1952–1953 г. по инициатива и с благословението на тогавашния пловдивски митрополит Кирил, по-късно Патриарх Български, църквата „Света Богородица” била изографисана от професорите Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов и Васил Захариев. Орнаментите не били правени по шаблон, а поотделно. Използвани били основно плетеници, лозници, древнохристиянски символи и др. В това отношение църквата се характеризира с изключително изящество.

В чест на 2000-та годишнина от Рождество Христово храмът е цялостно реставриран и възстановен. Първоначално дворът на храма е бил по-малък, отколкото е сега, но през 1930 г. той бил значително разширен и оформен като една обширна тераса. На север дворът е ограден с метална решетъчна преграда, а на юг с висок каменен зид, построен през 1873 г., който достига до 10 м. височина и на югозапад завършва с арковидна извивка. Под тази извивка се намира старинна двукрилна дъбова врата, именувана Свети Николска врата, тъй като тя отвежда към параклиса „Свети Никола”.