Храм "Св. св. Константин и Елена"

Църквата „Свети свети Константин и Елена” е един от древните християнски храмове в град Пловдив. Разположен е в центъра на старинната част на града, върху самата крепостна стена на Акропола. Тя е част от Архитектурния комплекс „Старинен Пловдив”.

През 304 г., на мястото, където днес се намира църквата, били обезглавени заради християнската си вяра мъчениците Севериан и Мемнос. Преди тях заради вярата си загинали и 38–те Пловдивски мъченици.

Според проучванията на археолози и историци храмът до Хисар Капия бил издигнат около тридесет години след мъченическата смърт на Светите Севериан и Мемнос и техните 38 другари. Така бил построен първият храм на Господа в града на тепетата, и той бил в чест на светите мъченици Севериан и Мемнос.

След този период няма почти никакви сведения за историята на този древен храм. За него споменава чак през 1578 г. немският богослов Стефан Герлах.

През този период храмът бил многократно разрушаван и после пак въздиган. Има сведение, че през 1810 г. настоятел станал видният абаджия от Копривщица Тодор Моравенов. Той и пловдивският възрожденец Вълко Чалъков успяват да издигнат наново разрушения храм, като в този си вид църквата „Свети свети Константин и Елена” е достигнала до наши дни.

Новопостроеният храм бил един от най-големите за своето време, с размери 26 на 17,5 метра  и височина – 8 метра. Той е с архитектура, типична за ХІХ в., дело на известния майстор от Брациговската школа Петко Петков – Боз. Уникален по своята същност е и иконостасът на храма. Той бил изработен във Виена. Запазена е една разписка от 17 март 1836 г., според която става ясно, че майстор на този иконостас бил Йоан Пашкула от село Мецово. Иконостасът е направен изцяло в бароков стил, но особено го подчертават като уникален неговата позлата и полихромна украса. Завършен е през 1836 г., но позлатата му е направена по-късно. Първият ред от иконостасните икони били дело на известния български иконописец Захари Зограф. От ХІV-ХV в. са и старите иконостасни икони. Йоан Пашкула резбовал още балдахина над Светия Престол и Архиерейския Трон. Димитър Станишев от Дебърската школа пък изработил т.нар. проскинитарий, намиращ се в средната част на храма. Църквата била цялостно изписана през 1864 – 1866 г. от Стефан Андонов и Атанас Гюдженов от Пазарджик. Днес църквата „Свети свети Константин  и Елена” е един от пловдивските храмове, чиято оригинална стенопис е изцяло запазена.

През 50–те години на ХХ в. при направените разкопки под абсидата на храма били открити някои забележителности като правоъгълната кула, свързана с отбраната на източната крепостна порта – Хисар Капия. Също и костницата, съхраняваща костите на десетки поколения знатни пловдивчани.

През 60–те години на ХІХ в. в северозападния ъгъл на двора е построена 13 метрова камбанария, която е на пет етажа датира и има две камбани – малка и голяма. В южната част на двора се намира и някогашното енорийско училище. Сега то е преустроено в иконна галерия, където като постоянна експозиция са изложени различни образци на иконното изкуство. В тази експозиция най-стари и ценни са творбите от ХІV – ХVІ в., включващи старите иконостасни икони на храма, съществуващи от времето преди възстановяването му. Има също така произведения, датиращи от ХV – ХVІІІ в.

От месец юли 2007 г., по инициатива на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай, храмът е постоянно действащ. Назначен е свещеник, който редовно да извършва богослужение и да обгрижва енорията при храма.