Започват тематичните пътешествия „Духовни маршрути в Пловдив 2022“.

Тази година те ще проведат през юни и през септември-октомври.

Издателство „Летера“ има удоволствието да покани пловдивчани и гости на града на едно любопитно, красиво и вълнуващо пътешествие из дебрите на нашия град, наситено с много култура, история и поднесено в увлекателен разказ. „Духовни маршрути в Пловдив 2022“ ще се проведат на два етапа – през юни и през септември-октомври.  Проектът е своеобразно продължение на „Литературни пътешествия в Пловдив“, които се проведоха през 2019 г. в рамките на Пловдив – Европейска столица на културата, като част от програмата на фондация „Пловдив 2019“. Поради изключителния успех и проявения висок обществен интерес към проекта „Литературни пътешествия в Пловдив“ през 2020 г., 2021 г.  и сега през 2022 г., издателство „Летера“ го продължи и доразви тематично под заглавие „Духовни маршрути в Пловдив“. Проектът е финансиран от Община Пловдив по Компонент 1 „Фестивали и значими събития“ и е част от Културния календар на града.

Първият маршрут носи името „Крепостните стени на Филипопол“. Ще се проведе на 04.06.2022 г., събота, с начален час 10:00 ч.

Сборен пункт: Източната порта на Филипопол, пл. „Александър Малинов“ (кръговото на ул. „Митрополит Панарет“)

Водач: Мая Мартинова-Кютова, археолог

Проучвател на едни от най-значителните археологически обекти в Пловдив, участвала в проектите за експониране на Одеона, Форум-север, Стадиона на Филипопол, Източна порта.

Източната порта  Кръглата кула  Кулата до църквата „Света Неделя“ Крепостната стена на ул. „Витоша“  Лапидаруим

СЕКТОР 1: Източната порта на Филипопол

Това е един от най-важните архитектурни ансамбли от Античността на територията на Пловдив. Разкрита е улица с ширина 13,20 м, с тротоари и портици от двете страни, която извежда на една от градските порти. Портата по план е „трипилон“ с един централен и два малки входа. Комплексът, достигнал до нас с оформлението си от IV в. сл. Хр., е изграден върху разрушената крепостна стена от II в. сл. Хр. „Източна порта“ заема важно място в отбранителната система на Филипопол. Монументалното оформление на архитектурния ансамбъл доказва, че това е най-изявената градска порта, а улицата, водеща до нея е главната входно-изходна артерия на античния град.

СЕКТОР 2: Комплексът „Кръгла кула с протейхизма“ до църквата „Св. Константин и Елена“

Хунските нападения в Тракия от средата на V в. сл. Хр. наложили укрепване и преустройство на фортификационната система на града. Комплексът „Кръгла кула с протейхизма“ е част от ранновизантийската крепостна стена на Филипопол, която обхващала Трихълмието. Тя е крепостен зид в opus mixtum.

СЕКТОР 3: Крепостната стена на ул. „Витоша“

Тук са запазени крепостни стени, изградени в 172 г. сл. Хр. по времето на император Марк Аврелий. До външното лице на римската крепостна стена през ранновизантийския период е изграден нов крепостен зид с редуващи се триъгълни кули и контрафорси, които са осигурявали защита на Трихълмието, където традиционно квартирували войските и населението търсело закрила при нападения.

Вторият маршрут, който предстои носи заглавие „По и под Главната улица“ и ви очаква на 11.06.2022 г., събота, 10:00 ч.

Сборен пункт: Античен форум (под часовника на Централна поща).

Водачи ще са Мая Мартинова-Кютова, археолог, и Теодор Караколев, историк на изкуството. Участието е без заплащане!

Мая Мартинова-Кютова е проучвател на едни от най-значителните археологически обекти в Пловдив, участвала в проектите за експониране на Одеона, Форум-север, Стадиона на Филипопол, Източна порта.

Теодор Караколев изучава изкуството в периода между двете световни войни. Занимава се с проучвания и популяризиране на архитектурата и изкуството във фондация „Български архитектурен модернизъм“ и с журналистика в сферата на културата.

Маршрутът включва посещение на Античен форум, Одеон, Площад „Стефан Стамболов“, Главната улица, Римски стадион – подземен маршрут: реставрирани части от Античния стадион в кино „Екселсиор“, в сградата на магазин H&M и в Римския стадион

ФОРУМЪТ НА ФИЛИПОПОЛ

Агората (форумът) на Филипопол е не само търговски, административен и религиозен център на античния град, а и сборно място, където се провеждали събрания, дебати, празници. На северната му страна има комплекс от обществени сгради. В Одеона/Булевтерион заседавали градските магистрати. Западно от него са градската библиотека, гражданската базилика и Сградата на съкровищата. Тази част от градския площад на римския град скоро бе открит за туристи след дългогодишна консервационно-реставрационна дейност.

СТАДИОНЪТ НА ФИЛИПОПОЛ

Стадионът на Филипопол е изграден в началото на ІІ в. сл. Хр. Разположен е в северния край на укрепения град, между двете крепостни стени, в естествената гънка между западния склон на Таксим тепе и източния склон на Сахат тепе. Стадионът (240 x 50 м) е събирал 30 000 зрители. На пл. „Римски стадион“ е експонирана in situ северната дъговидна част на стадиона (сфендона). Стадионът на Филипопол е една от малкото римски обществени сгради, които се споменават от античните автори в контекста на значими исторически събития. В подземните пространства на съвременните търговски сгради по Главната улица са възстановени части от него.

ГЛАВНАТА УЛИЦА

Главната улица „Княз Александър I“ получава сегашния си вид предимно в годините от Освобождението до Втората световна война, с известни промени и след това. Днес архитектурният ансамбъл пази красиви сгради в стила сецесион, ар деко и модернизъм. Улицата е символ на желанието за европеизиране на България след Освобождението, всички сгради са дело на архитекти, завършили в Западна Европа с най-актуалните за времето им тенденции.

Третият маршрут ще ви разкрие тайните на Епископската базилика на Филипопол, разказани от две дами, които посветиха години от живота си в проучването и реставрацията на това богатство на хилядолетния Пловдив.

Елена Кантарева-Дечева и Жени Танкова ще ви представят най-интересните факти и истории по откриването на базиликата и реставрацията на античните мозайки в нея. Гостите ще се запознаят с модерното пространство на Посетителския център, в който са разположени античните мозайки, интерактивни изложби и виртуални реконструкции на интериора на църквата.

Маршрут: Епископската базилика на Филипопол, 18.06.2022 г., събота, 10:00 ч.

Сборен пункт: пред входа на Епископската базилика на Филипопол

Входна такса: 10 лв. за възрастни и 3 лв. за учащи

Тема 1: Археологически разкрития

Водач: Жени Танкова, археолог

Ръководител на археологическото проучване на Епископската базилика през 2016–2017 г.

Тема 2: Античните мозайки и реставрацията им

Водач: доц. д-р Елена Кантарева-Дечева, художник-реставратор

Ръководител на реставрацията на мозайките на: Епископската базилика (от 2015 г. до днес); Малката базилика (2011–2014 г.); сграда „Ейрене“ (2003–2004 г.)

Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква у нас. Размерите, украсата и централното разположение на храма в близост до Форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол. Вътрешността  `и била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта с обща площ от 2000 кв. м.

Четвъртият  маршрут носи заглавие „Къщи на ъгъл без прав ъгъл“ и в него можете да се включите на 25 юни 2022 г., събота, в 11:00 ч., сборен пункт е градинката на бул. „Руски“, срещу ул. „Ген. Данаил Николаев“. Водач в това пътешествие ще е Теодор Караколев, историк на изкуството, а гост - Явор Беров, фотограф.

По време на обиколката ще стане дума за интересни факти, истории и любопитни детайли за следните къщи: бул. „Руски“ № 67, № 75; ул. „Авксентий Велешки“ № 15, № 33;ул. „Цар Асен І“ № 3, № 8; ул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 13.

Пловдив получава модерна градоустройствена схема в края на XIX век с работата на архитект Йосиф Шнитер – прави улици, правоъгълни квартали заместват кривите сокаци на старото Филибе. Интересна тенденция се забелязва сред много от сградите, строени на кръстовище – ъгълът се скосява и така се получава любопитният феномен, наречен от фотографа Явор Беров „Къщи на ъгъл без прав ъгъл“. Кой, защо и кога ги е строил  ще разберем на разходката по бул. „Руски“ и кварталите в района.

Следващите маршрути през септември и октомври са посветени на темите: изобразително изкуство, литература и история.