Изложба на Вальо Ченков "Слънчев ден и шкурка по гърба"
12/07/2014 - 30/08/2014
Харесва ли ви?
Рейтинг:
12 юли – 30 август 2014
Откриване: 12 юли, 19:00 часа
SARIEV Contemporary, ул. Отец Паисий 40
Sariev Contemporary има удоволствието да представи втората самостоятелна изложба на Вальо Ченков „Слънчев ден и шкурка по гърба“. Изложбата ще се състои между 12 юли – 30 август, 2014 в пространството на галерия SARIEV Contemporary на ул. „Отец Паисий“ 40.
През 1990 г. Вальо Ченков напуска България и в Мюнхенската академия продължава започнатото в София следване. Тогава той е на 24 години и е готов на всичко. Бързо осъзнава механизмите на пазара за изкуство и това води до отрезвяване. Отдавна вече познава железния прагматизъм на Запада. В крайна сметка най-важна за него остава безусловната артистична свобода.
За творческия си подход Вальо Ченков казва: „Водя си бележки за събития, които изобщо не са се случвали, като се оставям да бъда повлиян от незначителни мотиви. Започвам да рисувам сякаш знам посоката, в която искам да вървя. Ако обаче не ми провърви успявам да реализирам много бързо целта, която съм си поставил, но и разочарованието настъпва неминуемо. В този момент започва истинската работа. Започвам отначало. Ако имам късмет картината се еманципира от първоначалните ми намерения, фигурите се интегрират или асимилират от случилото се вече в нея. Някои неща мутират. Всичко е извън обсега на моя контрол. Чувствам се като на магистрала: вдигам скоростта, няма правила... остър завой, продължавам направо, давам газ и хайде в канавката.“
Вальо Ченков описва работата си и като момент, в който се пресичат случайности, като борба срещу перфекционизма. Според критика Анегрет Ерхард, отбелязала работата на Вальо Ченков в статия, която представя творците от Мюнхен (списание Weltkunst, 2013), той прави пресичането в този момент изключително добре. И също така владее техниката, което е важен аспект за оцеляването на живописта във времена, в които е обявена за мъртва. Към това, според нея, принадлежи една огромна порция скептицизъм и размишление, но не и стремеж към гениалност. „Има неща, които не могат да бъдат нарисувани и неща, които трябва да бъдат нарисувани“, казва Ченков и допълва „...няма причина да рисуваш какво да е“.
Изложбата на Вальо Ченков „Слънчев ден и шкурка по гърба“ в SARIEV Contemporary, Пловдив ще представи живописни творби и рисунки от 2013 и 2014-та година.
Вальо Ченков е роден през 1966 г. в Свищов. Живее и работи в Мюнхен, Германия и Ореш, България. Учи в Националната Художествена Академия, София и в Akademie der Bildenden Kuenste, Мюнхен. Участвал е в редица изложби, между които “Poesie Summer Watou”, куратор Ян Хоет, Белгия; Fuori Uso”, Пескара, Италия, куратор Агнес Колмейер; “Sweet Case Eluminated”, MAC/VAL музей Париж, куратор Катя Ангелова (а.о.); ”Conviction” , Dafen Art Museum, Китай, куратор Уени Уонг (а.о.). Участията му в България включват номинирация за наградите за съвременно българско изкуство на М-Тел Unlimited, 2011 и участие в изложбата „Защо Дюшан? От обекта до музея и назад (125 години)”, куратор Мария Василева, САМСИ, 2012. През 2012 реализира първата си самостоятелна изложба в България в Сариев Contemporary „...ей сега и за малко”. Освен да рисува картини, той посещава също циганската „Академия по Джебчийство”, за да се научи как да оцелява при тежки условия.
През 1990 г. Вальо Ченков напуска България и в Мюнхенската академия продължава започнатото в София следване. Тогава той е на 24 години и е готов на всичко. Бързо осъзнава механизмите на пазара за изкуство и това води до отрезвяване. Отдавна вече познава железния прагматизъм на Запада. В крайна сметка най-важна за него остава безусловната артистична свобода.
За творческия си подход Вальо Ченков казва: „Водя си бележки за събития, които изобщо не са се случвали, като се оставям да бъда повлиян от незначителни мотиви. Започвам да рисувам сякаш знам посоката, в която искам да вървя. Ако обаче не ми провърви успявам да реализирам много бързо целта, която съм си поставил, но и разочарованието настъпва неминуемо. В този момент започва истинската работа. Започвам отначало. Ако имам късмет картината се еманципира от първоначалните ми намерения, фигурите се интегрират или асимилират от случилото се вече в нея. Някои неща мутират. Всичко е извън обсега на моя контрол. Чувствам се като на магистрала: вдигам скоростта, няма правила... остър завой, продължавам направо, давам газ и хайде в канавката.“
Вальо Ченков описва работата си и като момент, в който се пресичат случайности, като борба срещу перфекционизма. Според критика Анегрет Ерхард, отбелязала работата на Вальо Ченков в статия, която представя творците от Мюнхен (списание Weltkunst, 2013), той прави пресичането в този момент изключително добре. И също така владее техниката, което е важен аспект за оцеляването на живописта във времена, в които е обявена за мъртва. Към това, според нея, принадлежи една огромна порция скептицизъм и размишление, но не и стремеж към гениалност. „Има неща, които не могат да бъдат нарисувани и неща, които трябва да бъдат нарисувани“, казва Ченков и допълва „...няма причина да рисуваш какво да е“.
Изложбата на Вальо Ченков „Слънчев ден и шкурка по гърба“ в SARIEV Contemporary, Пловдив ще представи живописни творби и рисунки от 2013 и 2014-та година.
Вальо Ченков е роден през 1966 г. в Свищов. Живее и работи в Мюнхен, Германия и Ореш, България. Учи в Националната Художествена Академия, София и в Akademie der Bildenden Kuenste, Мюнхен. Участвал е в редица изложби, между които “Poesie Summer Watou”, куратор Ян Хоет, Белгия; Fuori Uso”, Пескара, Италия, куратор Агнес Колмейер; “Sweet Case Eluminated”, MAC/VAL музей Париж, куратор Катя Ангелова (а.о.); ”Conviction” , Dafen Art Museum, Китай, куратор Уени Уонг (а.о.). Участията му в България включват номинирация за наградите за съвременно българско изкуство на М-Тел Unlimited, 2011 и участие в изложбата „Защо Дюшан? От обекта до музея и назад (125 години)”, куратор Мария Василева, САМСИ, 2012. През 2012 реализира първата си самостоятелна изложба в България в Сариев Contemporary „...ей сега и за малко”. Освен да рисува картини, той посещава също циганската „Академия по Джебчийство”, за да се научи как да оцелява при тежки условия.
Коментар